РЕКЛАМА


Могат ли парите да преборят климатичните промени? Дотук горчивият опит от стандартните индустриализация и бизнес сочи, че трупането на пари вреди на въздуха, водата, почвите, а оттам - и на климата. От последствията страдат всички. Но по-богатите и напреднали страни са и по-подготвени за екстремните прояви на климата. Докато по-слабо развитите и, нека ги наречем условно по-бедни държави, понасят най-тежко ударите на природата.

Тук поне парите могат да платят натрупаните в околната среда дългове от индустриализацията. Задвижването на нисковъглеродната икономика е добро пожелание за едни и частична реалност за други държави. Но основната и нетърпяща отлагане цел е адаптирането. И точно то се нуждае от спешно финансиране.

Преди две години в Дърбан участниците в 17-тата климатична конференция се споразумяха за създаването на "Зелен климатичен фонд", който да бъде захранен от богатите държави и да помага на развиващите се страни в борбата с климатичните промени. Германия и Швейцария предлагаха седалището на фонда да бъде в Бон, но в крайна сметка Съветът на климатичния панел на ООН избра за него град Инчон в Южна Корея. При официалното откриване на "Зеления климатичен фонд" преди дни южнокорейският президент напомни за мащабите на фронта, на който ще се води битката с промените в околната среда.

Пак Гън Хе, президент на Южна Корея: Според Световната здравна организация 88 процента от болестите, предизвикани директно от климатичните промени, засягат децата под 5-годишна възраст. В този смисъл климатичните промени имат огромно влияние върху околната среда и човешкия живот. Проблемът не може да се реши от една държава или само от една международна организация. Това е задача на цялото човечество.

Сега се очаква онази част от човечеството, която е поела отговорност за финансиране на "Зеления фонд" да изпълни обещанието си. Организацията трябва да започне работа през втората половина на следващата година. Фондът трябва да разпределя между бедните страни около 100 млдр. долара годишно до 2020 г. До този момент, обаче, вноските за захранването му със средства се бавят. Логично е - богатите страни не желаят да натоварват икономиките си с излишни разходи. Засега са събрани едва 40 милиона долара, което е сумата, обещана от Южна Корея. Страната освен това се ангажира да покрие административните разходи по поддръжката на фонда. Сега е ред на останалите държави да покажат реален ангажимент, за да не остане проектът на хартия и официална сграда.

Казано на оперативен език, напълни ли се касата, ще има пари за финансиране на проекти. За намаляване на вредните емисии при производството и избягване на грешките от миналото при развиване на новите икономики. За защита на по-бедните нации от покачването на морското равнище, продължителните засушавания, обезлесяването, пораженията върху хранителните култури, ерозията...

Ако всичко това звучи все още пожелателно и отвлечено, примерът с Филипините е повече от показателен. Точно месец след като тайфунът Хайян помете град Таклобан светът сякаш е позабравил за огромните загуби - на човешки живот, имущество, домове. Само че сега филипинците имат нужда от внимание и помощ - точно толкова, колкото и преди месец. Четири милиона души останаха без покрив, а хиляди и 700 все още се водят за безследно изчезнали.

В петък Световната банка одобри отпускането на 500 милиона долара като помощ за филипинското правителство, което може да използва тези пари за реконструкция и краткосрочно възстановяване. Само че възстановяването на града ще бъде дългосрочно. Ще бъдат нужни поне три години за изграждането на Таклобан. Статистиките сочат, че по това време неминуемо ще има нови бури и тайфуни в района. Което поражда необходимостта от устойчиво и добре планирано строителство. Нещо, за което са нужни много и правилно насочени средства. Като тези, които би трябвало да дойдат от "Зеления климатичен фонд".

Автори: Биляна Бонева и Милен Атанасов

"Зелена светлина - на фокус" - 10 декември 2013: Защо е празна касата на Зеления климатичен фонд и защо трябва да се напълни?
"Зелена светлина" - 10.12.2013

РЕКЛАМА