РЕКЛАМА


Първият химичен елемент от таблицата на Менделеев - водородът. В чист вид той е мощно гориво, което си пробива път към решението за градски транспорт без шум и вредни емисии.

Как работи ли? Едно от нагледните обяснения функционира тук, в Центъра за енергийни мечти в южнокорейската столица. Сградата в Сеул е построена върху някогашно сметище, а районът е култивиран във вид на парк. В Центъра всеки може да задейства лично моделите за приложение на енергията от слънце, вятър, геотермални източници и вода. Посетителите получават и ясна представа за превръщането на водорода в гориво.

Водородната клетка и как работи тя. Звучи като труден урок, който тук става лесен.

Достатъчно е да се генерира енергия, в случая ръчно. После се разчита на водата и на добрата стара електролиза. Разпадне ли се формулата H2O на водород и кислород, първият отива за съхранение във водородна клетка. Именно там той се превръща в гориво, способно да достави чиста енергия за електрически превозни средства и да ги задейства.

Реално действащият на същия принцип автобус е паркиран пред Центъра за енергийни мечти. Засега той не е част от градския трафик. Но претенциите това да се случи в близко бъдеще са напълно сериозни. Всъщност това вече се случва. В швейцарския град Бруг се движат автобуси с горивни клетки, а водородът за тях е произведен частично от възобновяеми енергийни източници. Подобни возила пренасят пътници и по улиците на Милано, Лондон, Осло. Горивната клетка в тези автобуси превръща водорода в електричество - процес, при който в атмосферата се отделят само водни пари. Този тип обществени возила има и други предимства пред дизеловите.

Жена: "Да, по-тихо е."

"Няма вибрации. Доста е приятно."

Петер Амслер, шофьор: "Голямата разлика при каране вероятно е в тежестта. Центърът на тежестта е изместен към горната част, където е водородът. Автобусът тежи с един тон повече от дизеловия модел. Това се усеща до известна степен, когато влизате в завоите. "

Разликите в цената също се усещат. Автобусите с горивна клетка са до шест пъти по-скъпи от дизеловите. За зареждането им е необходима специална инфраструктура от станции, но не и твърде много време. А експерименталният период на ползване навсякъде сочи тенденция за поевтиняване на технологията след масирано навлизане на пазара. Бъдеще, което вече не изглежда толкова далечно.

Автори: Милен Атанасов, Биляна Бонева

Зелена светлина – 21 юли 2014: Водородната клетка
"Зелена светлина" - 21.07.2014

РЕКЛАМА