РЕКЛАМА

Референдум с Добрина Чешмеджиева | Заплатите, ръстът на икономиката и верните решения | Части от предаването - 5

Заплатите, ръстът на икономиката и верните решения 01:05:28

БНТ 1 | 16.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Заплатите, ръстът на икономиката и верните решения

Заплатите, ръстът на икономиката и верните решения
Как ще се отрази увеличението на МРЗ върху развитието на икономиката? 00:00:10

БНТ 1 | 16.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Как ще се отрази увеличението на МРЗ върху развитието на икономиката?

Как ще се отрази увеличението на МРЗ върху развитието на икономиката?
Според Вас, как трябва да нараства минималната работна заплата? 00:00:10

БНТ 1 | 16.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Според Вас, как трябва да нараства минималната работна заплата?

Според Вас, как трябва да нараства минималната работна заплата?
Формата на тристранно сътрудничество постига ли полезни резултати? 00:00:10

БНТ 1 | 16.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Формата на тристранно сътрудничество постига ли полезни резултати?

Формата на тристранно сътрудничество постига ли полезни резултати?
Как би се развивала по-добре икономиката? 00:00:10

БНТ 1 | 16.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Как би се развивала по-добре икономиката?

Как би се развивала по-добре икономиката?

В предаването вижте:

Преговорите за формиране на минималната работна заплата ще бъдат подновени тази седмица. Това обяви новият социален министър вчера. Разговорите боксуват от изсевстно време, защото работодатели и синдикати не могат да постигнат съграсие за начина на формиране на мимнималната заплата. В "Референдум" срещнахме техните позиции за доходите и икономиката. "Алфа рисърч" тества обществените нагласи с въпроса: Смятате ли, че формата на тристранно сътрудничество между държава, синдикати и работодатели постига полезни за обществото резултати?

Двете страни на Националния тристранен съвет бяха гости в студиото на предавето. Представителите на работодателите - Кирил Домусчиев, председател на КРИБ и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Представителите на синдикатите - Пламен Димитров, президент на КНСБ и Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”.

Кирил Домусчиев, председател на КРИБ:

Надявям се, че в крайна сметка след доста разговори, които сме провели с двата синдиката на най-високо ниво, че ще се върнем към тома, което принципно се бяхме разбрали в предходни наши срещи и в един директен диалог ще са разберем по какъв начин трябва да се определят минималните работнви заплати, да използваме някакви практики, да използваме 131-ва конвенция на МОТ, която дава горе-долу рамката, която трябва да се случи, за да може да спре този дебат, който всяка година се води, дали трябва да е 460, или 420, или да е 510, или по-малко, да има някаква формула, по която да се определят, за да не е вече тема и да концентрираме усилията си и ние и синдикатите към по-ползотворни за държавата и за икономиката неща.

Пламен Димитров, президент на КНСБ:


А ще припмня само, че този дебат започна с боъкот на бизнеса на договарянето на минималните осигурителни доходи и тогава всъщност се беше поставил въпросът за минималната работна заплата да бъде облечена в един механизъм, който да е договорен между нас, за да можем да продължим диалога за минималните равнища на доходи в България. Смятам, че този елемент на диалога и на дебата отсъства вече - ние не говорим за минималните доходи, не говорим за минималните работни заплати по икономически дейности такива, каквито хората биха искали да ги видят и да се видят там, където те конкретно работят и говорим, но не със същия език както беше преди няколко месеца., концентриран е само в механизма за минималната работна заплата, който отне твърде много време и вече като че ли диалогът и консенсусът изгреждат миражен. Ние продължаваме да п редлагаме една простичка формула - не по-малко от досегашното ниво на минималната работна заплата и не повече от 50% от средната за годината, за която се отнасят.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал:

Без минимална работна заплата. Вместо това договаряне на заплащане по икономически дейности, както е в половин Европа и там, където се практикуват тези начини на договаряне на доходите, всъщност средната заплата е с 60% по-висока, отколкото в страните, в които има административно определяне на минимална работна заплата, а безработицата е с 40% по-ниска и близо половината от трудещите се на ЕС живеят точно в такива държави. Много е добре да се водят преговори, целта е да се постигне споразумение и съгласие, но ако това е просто заради самите преговори, няма полза от такова губене на време. Сега например минималната работа заплата е определена в сердносрочната бюджетна прогноза за три години напред. Тоест ние сега ще водим преговори за механизма за 2021 г. ли? Очевидно някой се е договорил зад гърба на другия с третата страна.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”:

Преди две години беше на посещение в България генералният директор на Международната организация на труда г-н Гай Райдър и тогава двамата с колегата Димитров поставихме пред него този въпрос за ратификацията на 131-ва конвенция на минималната работна заплата. Диференцираните минимални работни заплати по икономически дейности е предложение на КТ „Подкрепа” от 2005 година. Не се случва нищо ново по тая цялата тема въпросът е дали ще намерим начина да стигнем до него и да го опаковаме в подфодяща форма. По най-различни начини се определя минималната работна заплата в различни държави от ЕС, но тук е хубаво да кажем, че една държава като Германия преди две години си върна правото на правителството да има последната дума по отношение на минималната работна заплата. Ако сега в България ние завържем минималната работна заплата за сегашната средна, ние обричаме хората на бъдеща бедност.

Заплатите, ръстът на икономиката и верните решения
"Референдум с Добрина Чешмеджиева" - 16.05.2017

РЕКЛАМА