Топъл обяд в храма в столичния комплекс "Дружба 2"

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Всяка неделя повече от 350 социално слаби получават топъл обяд в храм "Св. Пророк Илия" в столичния комплекс "Дружба 2". Топлият обяд се подготвя и раздава за нуждаещите се през последните 15 години. В "Денят започва" репортерът Благой Цицелков разказва за това дело.

От рано можем да се срещнем с доброволците към храма, които ще сготвят за 350 нуждаещи се. Дори и в минусови температури кухнята никога не е спирала да работи.

"В началото с 30-40 човека започнахме с малкият казан зад вас. Сега не стигат три казана - над 300-380 човека, и се стараем да имаме отношение", разказва ктиторът Тошко Горанов.

Тук всеки работи с усмивка и не се щади, изградена е стриктна и стройна система в задълженията на добротворците.

"Аз работя на петдневна работна седмица. Тази седмица се случи да нямам почивен ден, но тук не се изморявам. Чувствам се добре", споделя Радостина Стоянова, доброволец.

Кое ли онова нещо което те движи и мотивира, за да загърбиш време, сили и полза, за да се отдадеш на каузата да помагаш, да даваш - не просто обяд, а и да вдъхваш кураж?

"Събира ни вярата, събира ни това, което ни учи тя - да помагаме и да не забравяме хората, които са изпаднали в беда", обяснява Евгени Николов - ктитор.

"Когато нямам възможност да дойда, съжалявам, че не съм дошла", казва още Екатерина Павлова, доброволец.

"Има много хора, които са с много проблеми, и е трудно. Но се опитваме да помагаме с каквото можем. Не можем да им дадем всичко, което искаме, но такъв е животът", добавя Радостина Стоянова.

Точно в 12:00 на обед започва раздаването. Запознаваме се с Кина, която ни разказва за трудностите в живота й. "Синът ми стана поръчител на двама души. Накара детето на брат си да стане вторият поръчител. И сега получава 40 лева аванс. Цялата му заплата е в удръжки за туй, че е напарил добро. И аз го храня от пенсията си и така... Трябва повече да разчитаме на силите си, на добротата, не само на алчността."

Снежана идва тук от два месеца. За 33-годишния си трудов стаж като химик получава 150 лева пенсия. "С тази малка пенсия съм за никъде, ако не си подпомогна от тук. Това е. Нямам надежда. Някак си трябва да живееш. Със 150 лева какво мога да направя. Освен тук - тук ми е помощта. Хлябът, чорбата, да си платя разходите - за мен какво остава? Сега съм без никаква стотинка", разказва тя.

"Имали сме и моменти, в които едвам се свързали двата края. Имали сме моменти като сега с достатъчно количество храна. Но нямаме притеснение, знаем, че следващата неделя пак ще сме тук и пак ще се случи това нещо. Вярата е тази, която ни крепи и ни държи тук", казва Евгени Николов.

"Няма пропусната неделя за тия 13 години. Дори от провинцията идват хора да се хранят. Никой не можем да върнем", добавя протойерей Емилиян Костадинов, предстоятел на храм "Св. Пророк Илия".

Въпреки трудните моменти храмът никога не е спирал да помага и така вече повече от 15 години. И днес има нужда от нашата помощ не само за кухнята, а и за съграждането на новия си храм. Защото, както се уверихме, черквата в столичния комплекс "Дружба 2" се оказва тясна за миряните

"Строим нов храм, защото потребностите ни са доста по-големи от това, което притежаваме и с благословението на Софийска Света митрополия започнахме да сторим нов храм, голям храм. Сегашният ни храм наистина ни е тесен. Когато е топло времето, хората стоят отвън. Но сега, когато е по-студено, хората като видят храма си тръгват. А не трябва да губим тези хора", подчертава протойерей Костадинов.