Силата на слабите - писателката Здравка Евтимова

Предаване: Панорама, 12.10.2018

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В този пернишки квартал живее Таня. Обича да чете, но рядко успява да събере пари за книга. Никога не е чела думите, написани от писателката Здравка Евтимова: “че в този есенен край, където земята е от камък, хората въобще не плачат“.

Таня Кирилова: "Заобикаля ни мизерия и нищета. Накъдето и да се обърнеш - разруха. Ужасно. И не се оправя. И няма изгледи скоро да се оправи. И се убеждавам, че старостта е много страшна“.

Срещаме Таня в ден, когато последното есенно слънце топли хората. Преди да е дошла зимата.

В такъв ден и тя си спомня, че някога наричали усмивката й красива.

Перничани са трудни за разгадаване. Като орехи.

Така казва родената тук Здравка Евтимова. Трудно показват какво се крие отвътре. Има и здраво. Има и червиво. Съчетаемо от несъчетаемото.

Здравка Евтимова, писател: Перник ми прилича на орех, защото ореха може да бъде едно много, много чепато дърво. То е високо и упорито дърво. Вирее дълги години. Като изсъхне някой клон, орехът сам го чупи и продължава да расте. Това прави и моят роден град и хората в него.

Години наред всяка сутрин тя хваща влака от Перник за София. После обратно. Събират се хора, идващи от малките улички, от панелните блокове, от дворовете с прането. Истински хора, без претенции за съвършенство.

Героите на нейните разкази.

Здравка Евтимова: Аз имам приятелка, шивачката Виолета, да е жива и здрава, много икономисти, които пътуват не само от Перник към София, но и от село Извор - Буба, Любка, Ева. Това са жени, приятелки, които няма да мрънкат, ако мъжът им не ги целуне, а ако не са си получавали заплатата 15 дни. Но и това няма да ги прекърши и ще намерят решение на проблема.
Здравка Евтимова: За мен действителността е именно тази необходимост и това върховно мерило, което показва колко струваш.
Здравка Евтимова: Да речем имаш пари само за един хляб, но когато знаеш, че този хляб ще те мобилизира да се стегнеш, да не се отпуснеш, както ние в Перник му казваме, като пача. Бедността е нещо победимо. Може да започнеш работа и за по-малко пари, някои сега казват, а ще им работя за 500-600 лева, ама аз съм работила за много по-малко.

Пише нощем. Когато й останат сили. През останалото време, за да се издържа, работи като преводач. Книгите й са преживяни, отгладувани. После пуснати на свобода.

Помни с добро свекърва си Богдана. Преди години заедно чистили входове. После Здравка започнала да превежда. Плащали й по 65 стотинки на страница.

Здравка Евтимова: Спечелих 17 лева. И няма да забравя, пак беше такава бедност, но няма да забравя колко щастливи бяхме тогава с нея. Тя ме чува, ако има горе, светъл път на душата й. Отидохме в „Интер“, купихме си най-големите и скъпите пържоли и си купихме не бира, защото тя трябваще да ходи на работа, а аз да гледам детето. Купихме си един голям айрян! Но онези пържоли бяха толкова щастливи пържоли и аз затова си казвам, тази мизерия е временна, но когато положиш усилия, направиш нещо честно, то те прави щастлив. Докато друг може да взима много пари, ама се подмазва на тоя, ляга на оня, на другия прави комплименти. Ей така се вижда човек колко струва.

Има десетки литературни награди. Понеже не умее да си прави реклама, хората не знаят това. Един от малцината български автори с книги, преведени в Европа, САЩ, Австралия. Току що е научила от американския си издател, че нейн разказ е включен в препоръчителната литература за учениците в САЩ.

Вълнува се, че хора четат новата й книга „Зелените очи на вятъра“. Споделят я помежду си. Не я интересуват нито „силните на деня“, нито техните „приятели“, а още по-малко тяхното високомерие.

Здравка Евтимова: Не искам да съм на тяхно място, понякога много горчиво ги съжалявам. Като видя някой човек, ей така да се огъва, в такава поза, да легне, за да извлече нещо от някого. Горко съжалявам не този, на когото правят комплимент, силния на деня, защото рано или късно той няма да е силен завинаги, а този, който е раболепничил, който се е кланял. Който, както ние казваме в Перник, е гълтал жаби или е пил тиня, за да се приближи.

Не приема мерзост, оправдана с бедност. Отвращава я силният с власт. Винаги ще има милост към тъжните души, които са останали чисти. Тяхната храброст и е най-скъпото нещо на света.

Здравка Евтимова: Най-голямата непоносимост за мен е, когато някой силен било то властник, било то човек на изборна позиция, началник или физически по-силен унижава, насилва някой по-слаб на по-ниска позиция от него. Някой, който не може да се защити. Това ме изкарва от нерви!

Здравка Евтимова: Задавам си често въпроса: добре, сега ти си се издигнал, използвай това издигане да останеш в историята, да пишат за теб като Паисий Хилендарски, като Левски. Тия милиони, които ги крадеш, не можеш да ги занесеш в отвъдното.
Здравка Евтимова: Не смятам, че сме злобни хора и не смятам, че обичаме скандалите. Напротив аз съм била свидетел: скандал след скандал и след две седмици хората пак са приятели. Така че скандалът може да има и нещо пречистващо в него. Нещо като рана, която бере гной и накрая трябва да бъде пробита, за да се излекуваме.

Тя се лекува като сади дървета. Трудно растат в пернишките камънаци и оцеляват само най-упоритите.

Те са като героите на нейните разкази. Не знаят до земята ли да останат, нагоре ли да погледнат.

И не е вярно, че не умеят да плачат. Просто не им личи.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад