Щастливците от Северозапада

Предаване: Панорама, 31.03.2017

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Някои от героите на този филм вече не са живи. Някои са отпътували. Други още чакат влака, от който никой не слиза. Пият ракия в 8 сутринта. Ловят риба с навити крачоли. Мечтаят си за сладолед и кино. Те са истински.

Така, както ги видял Цветан Драгнев, който учил кино в Щатите и Канада, но любовта върнала у дома. И понеже съдбата отива при тези, които имат очи да я видят, той един ден се озовал в Северозапада.

„Стане вечер, една лампа ти свети в цялото село и никой с часове никой не минава“, каза цветан Драгнев, режисьор.

Било в едно от многото села на Северозапада, където тревата станала по-силна от хората. За да спасят спомена за онези, след които единствената лампа ще угасне, екип от приятели започнали да правят този филм. Разбрали, че дори когато наоколо изглежда като пустиня, винаги се намира някой, който да я оживи с душата си.

„Въпреки всичко тези хора имат душа! Имат живец в тях“, каза Драгнев.

Така се родил филмът „Пустиняци”, събрал истинските истории на реални хора от Северозапада. Хора, които ги трогнали. Хора с печалната лудост на изоставени смелчаци. Поет, който копае гробове. Дядо, който търси любовна круша. Овчар, който мечтае за сладолед в ресторант.

„Това е силата на тези хора, че те са стигнали до ръба на оцеляването и тогава човек може само да е искрен“, каза Драгнев.

В пустотата открили и това. Непоквареност. Достойнство.

Галина Тонева, която е част екипа на филма, разказва, че когато снимали единия от героите, той нямал пари, за да купи обувки на децата си за първия учебен ден. Деликатно предложили да му платят за снимките. Отказал.

„Ние можехме да му платим примерно за снимачния ден, но той отказва. Има деца, трябва да им купи обувки за първия учебен ден, няма пари, но намира начин да изкара тези пари. Не краде, не се оплаква, просто отива, намира работа за деня“, каза Тонева.

„Той отива с един чук, работи 7-8 часа, почти свършва деня, след това се качва на велосипед, 20 километра до Видин, купува обувки, после пак 20 километра обратно с колелото, след това сяда спокойно и казва, ето виж - какъв хубав ден - свърших си работата и така“, каза Драгнев.

„Политиците са ги забравили, но и те са ги забравили. Това е истината“, каза Тонева.

„Единият от героите казва, че могат всички да умрат, майка ти, баща ти, но земята е завинаги. И един от проблемите въобще, а той е цивилизационен, а не политически, е че хората, това, което хилядолетия ги е хранило, са се откъснали от него. Дали за това са виновни политиците, дали е научно техническия прогрес. Но когато това се случи, това се превръща във втората пустиня за човека“, каза Драгнев.

Този филм е режисьорски дебют за Цветан Драгнев, който има опит като оператор в киното. Филмът вече има две награди за документалистика. От фестивал в Загреб и София филм фест. Но всички, които седят зад него, искат да го споделят с повече хора. Казват, че не е политически, а филм за милостта към душата. На място за живеене, където рядко има милост към нея.

„Но това е красиво място, не защото има бурени, а защото има хора, които не се предават въпреки всичко“, каза Драгнев.

„И които показват, че животът е най-важен. Животът. Това да си жив човек означава много. И това трябва да се цени“, каза Тонева.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад