Разкриват селището на траките изградили храма на Старосел

Установиха мястото на тракийското селище, чиито жители векове наред са изпълнявали култови ритуали в храма на Старосел и могилата Хоризонти. Археолозите разкриха и голяма раннохристиянска базилика, чиито основи стоят върху древно тракийско светилище. За хилядолетните традиции в култовите практики - по стъпките на вековната неписана памет на Старосел заедно с археолозите бяха Мария Чернева и

операторът Красимир Стоичков, в репортаж от поредицата "Пътуване в миналото".

Най-накрая го намериха. Мястото, което от векове живее в неписаната памет, от уста на уста. Църква, с основи положени върху вековни култови традиции.

9 века след като траките са построили своя величествен култов храм, пак тук на това място местните са изградили тази представителна християнска базилика.

Доц. д-р Иван Христов, ръководител на археологическите разкопки: В момента допроучваме нартекса – т.нар. притвор на базиликата. Остава още няколко механични пласта, които трябва да бъдат свалени. Цялата църква е била застлана с тези квадратни, добре изпечени тухли с размери 30 на 30. Църквата е трикорабна. Как разбираме това - имаме широк централен кораб в тази галерия и в страни имаме една редица, втора редица каменни бази, десет общо на брой, върху които са стъпвали дървените греди, които са носили много тежък покрив, много тежка покривна конструкция. Това може да бъде илюстрирано със запазени сегменти от тези извити керемиди.

М. Ч. - Керемидки!

Доц. д-р Иван Христов: Да, тежки.

М. Ч. - Да, при това не е цялата, нали ...

Доц. д-р Иван Христов: Не е цялата. Една трета от нея и доста тежи.

М. Ч. - А, това е ... страшна конструкция трябва да държи това!

Доц. д-р Иван Христов: Точно така, това са си характерни късноантични керемиди, които се използват за покрива - няколко тона е тежал самият покрив. Но масивна дървена конструкция ...

М. Ч. - Ето ги, сигурно това са тук долу като са нападали...

Доц. д-р Иван Христов: Да, точно така, в този профил много добре се забелязват както и въглените на различни места от изгорелите греди.

Най-добре е запазена абсидата, олтарната част на храма. Вероятно е била постлана с мрамор и ограбена още в древността. Изненадващо, обаче, базиликата не е ориентирана на изток.

Доц. д-р Иван Христов: Църквата е ориентирана североизток, югозапад.

М. Ч. - Объркали са...

Доц. д-р Иван Христов: Не, не са объркали. Тука като че ли са се съобразявали с изгрева на слънцето и то най-вероятно през пролетните месеци, където друга е оста на изгряване на слънцето. Все пак да не забравяме, че преди 15 столетия е имало изместване, по друг начин е била орбитата на земята. Това са астрономически проблеми. Но така или иначе, явно е строена през някой от пролетните месеци, на някой голям християнски празник. Защо да не бъде например Гергьовден!

М. Ч. - А кога е така да се каже краят?

Доц. д-р Иван Христов: Точно когато пристигнахте, беше намерена една много малка бронзова монета от края на 5 век. Т.е. тя би могла да даде началото на градежа - края на 5 век, а края на съществуването на този храм вероятно е самият 6-ти век. Краят на 6 век.

М. Ч. - Значи строена 5 век ...

Доц. д-р Иван Христов: Просъществувала 6-ти век.

М. Ч. - Е, много кратичко!

Доц. д-р Иван Христов: Кратко и затова виждате тези тънки напластявания между профилите. Тя такава е съдбата на много от църквите в района. Църквата е с размери 25 метра и 80 сантиметра на 13 метра.

М. Ч. - Голяма църква за едно такова място?

Доц. д-р Иван Христов: Ами голяма е. Не е важна толкова големината. В случая е по-важно каква информация дава новооткритият археологически обект за цялата поселищна система на Старосел. Но тази християнска епоха, тази късна античност ни се губеше. До сега всички казваха - да, Старосел е пълно с паметници от времето на траките. Но сега ние откриваме един нов пъзел в поселищната система. Т.е. опитваме се да запълним цялостната картина.

Само в района на Старосел има четири раннохристиянски църкви. Тази, обаче, е най-представителна и маркира границите на голямо селище, чието начало се губи някъде в 4 век пр. хр. Селище, което на този етап учените са очертали в рамките на 15 декара.

Доц. д-р Иван Христов: В момента сме може би в най-южната част на селището, където върху съвременния път добре личат основите на една двуделна сграда. Това са основите на сграда от късноантичната епоха, която е синхронна с църквата. Много добре се вижда ...ето дъжда как е измил този зид.

М. Ч. - Това са жилищни сгради, нали?

Доц. д-р Иван Христов: Това са жилищни вероятно.

М.Ч. - Местното население.

Доц. д-р Иван Христов: Местното население да, но керамиката, която излиза оттук, тя е смесена, т.е. има го елемента на унаследяване, имаме керамика както от предримската епоха, така имаме керамика и от късно античната от 5-6 век и селището се развива ето в тази огромна овощна градина.

Най-ранните жители на това селище, са тези, които са участвали и в строежа на най-големия тракийски храм, този в Четиньова могила, и на храма Хоризонти, вероятно и на царската резиденция на връх Кози грамади. Това са същите траки, които векове наред са принасяли своите дарове и са чествали с ритуали почитаните Богове. Това са и същите хора, чиито наследници по-късно са построили и тази базилика. На мястото на друго езическо светилище.

Доц. д-р Иван Христов: Фактът, че откриваме фрагменти на сива тракийска керамика, подсказва, че този храм заедно с един много съмнителен зид в дълбочина е построен върху основите на езическо светилище. Нищо случайно във времето. Тука имаме една култова приемственост във вековете.

Археологическите проучвания в последните години дадоха по-ясни очертания в поизбледнелия спомен на хората. Въпреки че след 6-ти век животът тук като че ли е замрял, местните все още говорят за съществуването на манастир и аязмо.

Доц. д-р Иван Христов: Явно има някаква памет и не случайно през 12-14 век – най-общо времето на второто българско царство – ние имаме следи от погребения, на останките на вече отдавна рухналата църква. Погребение, на което ние намираме останки от няколко стъклени гривни, 2 бронзови плетени гривни, една малка обичка, т.е. споменът продължава да работи. През възраждането в една невероятна близост до нас, до  тракийския храм Хоризонт се прави едно малко параклисче на Св. Спас наречено. И то е близо до нашата църква, която проучваме. Т.е тези неща не са случайни. Наслагването в тази сакрална топография на паметници от различни епохи говори, че мястото е свято, т.е то винаги е било такова.

М. Ч. - Само защото не са дошли праисториците да видят ...

Доц. д-р Иван Христов: А, не, не чакай и за праисториците ще кажа нещо. Близо има много богато праисторическо селище, той е разположен в района на язовир Маньов дол и когато водата летните месеци започне да спада, излизат невероятни артефакти.

Така картината за живота и вярванията тук е много по-голяма. А парчетата история, които я пълнят, са разхвърляни в различни епохи.