Първо опитомяване на дивите коне

Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар Тапран, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

Или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.