Ръкописът на Петър Богдан - първата българска история
В предаването ще видите:
Написаната на латински история от Петър Богдан се смята, че е създадена около 1667 - 1668 г. или около век преди История славянобългарска на Паисий Хилендарски. Отпечатана е след смъртта на нейния автор през 1674 г. В цялостен вид тя досега не е била известна науката. Ръкописът беше откупен наскоро от частна колекция.
Проф. Лизбет Любенова уточни, че името Петър Богдан Бакшич (Бакшев) е известно на българската историческа наука доста отдавна - от първите изследвания на проф. Никола Милев, който пише "Католическата пропаганда в България през 17 век". Той попада на тези документи на конгрегацията във Виена. Те разказват за един възход, завъзраждане на българската култура и особено на просветното дело в Чипорвци през 17 век. През
1624 г. българите откриват първото училище в Чипровци - с ранг на
гимназия. Правят след това опит и за създаване на университет -
семинариум.
Петър Богдан има два преводни труда и пише история на Сърбия и на Призренската епископия, защото още тогава сърбите са имали претенции върху български земи, добави проф. Любенова. Бакшич има интересен поглед върху мисията на братята Кирил и Методий. За него говори и Боян Пенев в своята "История на българската литература". През 1979 г. Божидар Димитров открива в архива на Ватикана 9 листа от този документ - препис на хърватски монах и не дават достатъчна представа за обема и съдържанието на този труд. Проф. Любенова определи като изключително откритието на проф. Лилия Илиева.
Проф. Лизбет Любенова подчерта, че това е дигитализиран ръкопис от около 200 страници с развити 70 глави и това е резултат от политиката на италианската държава в това отношение. Дигиталното копие е откупено от Фонд научни изследвания и в момента се обработва от историци в Класическата катедра на Софийския университет. Любенова изрази надежда, че този труд ще бъде скоро издаден.
Проф. Лизбет Любенова - историк:
"Условно наричаме труда "История на България", защото оригиналното му заглавие трудно би се възприело от обществеността. "За древността на бащината земя и българските неща" не звучи особено популярно."
Тъй
като по онова време няма българска държава, това е средата на Османския
период, българите много често са се идентифицирали с родното място. Те
са добавяли към първото си име родното си място. Например, Констатин
Костенечки.
Проф. Любенова уточни, че в името на автора на документа Богдан е родното му име, а Петър - монашеското. Петър Богдан е най-големият български дипломат на своето време, съвременник на Петър Парчевич. Двамата са се опитали да направят европейска военна коалиция срещу Османската империя.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News