"Пътуване в миналото": Крепостта Русокастро
Разкриха пътя, по който са вървели цар Иван Александър и император Андроник ІІІ Палеолог. Тази година археологическите проучвания на крепостта Русокастро до Бургас бяха възстановени в по-големи мащаби. Археолозите успяха да разчистят почти изцяло централния вход на средновековния замък известен най-вече с последната победна битка на български цар преди падането ни под османско владичество. Каква друга интересна история възстановиха учените - репортаж на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков от поредицата "Пътуване в миналото".
Сред тези обширни полета, това е единствено възможното място. В бургаската низина се издига само един хълм от вулканична скала на важен стратегически път на границата между две големи държави. И от 1600 години този хълм все е крепост. Освен гранично и стратегическо, крепостта е построена на място, което дава невероятна видимост на десетки километри. И нито един враг не може да доближи незабелязано. Затова от векове този хълм е бил важна цел за всеки държавник. Построена от Византия през 6. век, през 12. Русокастро вече е българска крепост. А сега за първи път археолозите имат възможност да се докоснат толкова осезаемо до славната история на мястото, развълнувани, че вървят по стъпките на цар Иван Александър съвсем буквално.
Милен Николов - ръководител на археологическите разкопки: "Това е централният вход, нямало е къде другаде да мине. Ние всъщност се движим по средновековния път, по който е влизал всеки, който е искал да търгува и има някаква работа. Това е централният вход на крепостта, който е изключително сложен. Това е запазеният пилон за първата крепостна порта. Тя е била двукрила, тук се е завъртала. А този отвор, който виждаме, това е за резето, което е подпирало самата порта. А тук, на това място, което виждате, оттук са преминавали каруците - това е един вид средновековен легнал полицай, през който те са преминавали и са се придвижвали навътре в крепостта. Тук е загладено от каруците.
Мария Чернева: - Бая време са минавали
Милен Николов: Така, доста столетия, да кажем."
Портата е имала и втора врата, която е падала отгоре. Зад нея са разположени помещения за войниците, защитниците на крепостта.
Милен Николов: "Всъщност се оказа, че това е един доста сложен вход, с няколко нива на преминаване. Отгоре си го представете - той е имало и бойна кула, която предварително през определени отвори за отразяване на атаките са изливали катрани, гореща вода и т.н. и изобщо ние имаме шанса цялото устройство да го проучим и да го документираме, което е изключително важна научна част.
Мария Чернева: - Тук е било нещо като караулното с помещение за пазачите, така да се каже?
Милен Николов: - Да, тук и там на това място, където лагеруваме."
Крепостта през вековете търпи доста преустройства и усилвания. Но това не е било проблем. Камъните са били изсичани от самата скала на хълма. Камъкът просто си е такъв. Явно в него има много железни съединения, затова е червен. Оттук и червената крепост. Точка. Всякакви други политически и цветови аналогии са крайно неуместни.
Милен Николов: "Русокастро не е обикновена крепост. Тука не говорим само за мащаба й. Площта й между другото е 51 декара и само ще вметна, че един средновековен град като Търново е 120 декара, Трапезица е 63, т.е. тази крепост се доближава, буквално е в елита на най-големите и най-важни крепости. Защо е така? Първо площта показва, че тук се съсредоточават войски през 6. век, когато е изградена крепостта. Но през 13. и особено през 14. век, това е било гранична крепост. Това е крепост, която е пазила границите между България и Византия. И не е по-маловажен фактът, че на по-малко от 5 км тук преминава еркесията, това е големият пограничен вал, който е направен вероятно от хан Омуртаг, и който маркирал границите между България и Византия през 9. и 10. век. Но впоследствие през останалите...
Мария Чернева: - Това ви е офисът?
Милен Николов: Да, това ни е офисът. Малко са моментите, в които човек може да си разположи офиса в средновековна постройка, но ние имаме този шанс на този етап.
Мария Чернева: - А това е?
Милен Николов: Караулното помещение. Това е крепостта, която пази границата му и то най-инфарктната част от границата. Тази, която е свързана с морето, с големите гръцки градове край морето и където всъщност е съсредоточаването на противникова войска най-редовно през 13-14. век. Границата е основното, което определя важността на тази крепост. Много битки са се водили за нея, тя постоянно присъства в историческите извори от 12-13. век."
Но най-известна е битката в подножието на крепостта през 1332 година. Император Андроник трети се възползва от размириците по земите ни и обръща войските си срещу България. Току-що избран за цар, Иван Александър успява събере войска и да отвоюва завзетите земи. Като тук е решаващата битка.
Милен Николов: "Битката вероятно се е състояла, поне аз така смятам, точно зад гърба ни. В това равно поле в северното подножие на крепостта. Оттам преминава и старият римски, а по-късно и средновековен път, който води до един от най-източните проходи, а именно Старопланински айтоския проход. Според историческите данни, големият конфликт между между България и Византия по това време се оказва южното Черноморие. Общо взето скандалът, и поводът за войната е Анхеало. Не са се разбрали на кой да бъде изобщо зоната от Анхеало на юг. Та при срещата на двете войски тук, в подножието на хълма, се започва да се водят преговори при което става ясно, че Анхеало няма как да бъде разделено. Говори се, че така византийците дават Диамболи, т.е. крепостта при Ямбол, но българите не се съгласяват. В крайна сметка достигат до някакво споразумение, но точно вечерта преди споразумението при българите пристига един отряд от 2000 татари, наемна войска, която цар Александър е събрал.
Мария Чернева: - Подсилва редиците.
Милен Николов: Подсилва редиците и той просто - Иван Александър, веднага встъпва в битка."
Крепостта е ограждала оживен град с църква и замък на управителя. Голяма част от града обаче е съсипана, но не от времето, а от тежки бронирани машини на три военни обучения и булдозери, изпратени от местните.
Георги Георгиев - зам.- кмет на Каменово: "По-големият проблем е това, което е станало в миналото с тези военни учения и най-вече с тази щуротия, така да я нарека, която са направили. 90-те години са решили да заравнят мястото пред църквата, нанесли са доста щети, но сега смятам, че каквото е възможно ще бъде възстановено с нашата финансова подкрепа, с подкрепата на музея и на държавата най-вече.
Мария Чернева: - Мислите ли, държавата колко дава за момента?
Георги Георгиев: Ами засега не знам, ние сме дали на музея за разкопки, държавата не знам, но общо взето сами няма да можем да успеем."
Милен Николов: "Казахме, че в цитаделата е резидирал управителят, гарнизонът, но в останалата част това са били едни жилищни квартали за градско население. В самите извори Русокастро е наречен веднъж крепост, но в другите случаи е град. Намираме се буквално върху западната крепостна стена. Тук от вътрешното лице е оформено едно много голямо помещение. Това вероятно е самата казарма на крепостта, където гарнизонът е всъщност станувал на това място.
Мария Чернева: - Кога приключва животът тук, на това място, знае ли се?
Милен Николов: Около 70-те години на 14. век засега. До 1370 някъде, може и 80-та - това си е била българска крепост. След това вече крепостта е напусната. Засега нямаме индикации за опожаряване. Напусната е вероятно тази крепост."
Въпреки огромните щети, учените смятат, че не всичко е загубено. И разчитат някой ден да възстановят докрай историята на тази земя.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News