"Пътуване в миналото": Доказателства за сложна медицинска процедура, извършена преди 1700 години

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Наши учени откриха доказателства за сложна медицинска процедура извършена преди 1700 година у нас. Следи от хирургичната операция са намерени върху останки на дете от некропола, който беше проучван при строежа на северната скоростна тангента. Според антрополозите, това е първия случай в Европа, в който се регистрира медицинска процедура различна от трепанация на черепа в древността. В лабораторията на антрополозите ясно личат и промените в скелета, които човек търпи през хилядолетията. Какви здравословни проблеми са имали хората преди 2 и 6 хиляди години, защо сега имаме проблеми с мъдреците - за това разказва репортажа на Мария Чернева и Борислава Борисова от поредицата "Пътуване в миналото"

Некрополът вече го няма. Отстъпил е мястото си на северната скоростна тангента. Но едно 15-годишно момче погребано тук, днес разказва прелюбопитна история.

„Всички краища на костите, т. нар. епифизи са отделении и развитието на съзъбието и отделените епифизи ни дават основание да считаме, че то е около 15-годишно дете. Най-интересното всъщност при този индивид, който открихме и който ще има честта да бъде показан на международно ниво, е всъщност следата от медицинска намеса върху долната челюст, което е свързано със заболяване на зъба. Най-вероятно е имал киста, гранулом в долната част при корена. Всъщност тука се виждат много ясно нарезите от инструмента, който е използван“, каза Борислава Гълъбова, лаборатория на човешката биоархеология.

Момчето е живяло през 4 век, когато неговото селище до Сердика е било част от римската империя. От този период са намирани много медицински инструменти. Но освен трепанация на черепа, никога до сега не са откривани следи от други манипулации, извършвани с тях. Но операцията на момчето е била наложителна, търпяло е адски болки.

„Когато има киста или възпаление на венеца, тука се оформя една гнойна торбичка, която започва. Гнойта постепенно разяжда костта. И всъщност е доста болезнено. Представете си тогава - значи те са използвали билки, за да упоят хората и т. н., но въпреки всичко това е една доста болезнена процедура, която индивидът е преживял“, каза Борислава Гълъбова.

„Сигурни ли сме, че е преживял това“, попита Мария Чернева.

„Да, той е преживял това и е починал от друго, защото тук, върху костта, личат следите от слаб заздравителен процес, имало е леко зарастване на костта. За да изрежат костта това предполага, че е направена операция, в която са разрязали меките тъкани, отворено е, стигнали са, костта е разтворена с т.нар. трепанатори за кости, които за били, ако си представим един цилиндър, долната си част са били назъбени и точно тук си личат много ясно следичките. След което се предполага, че са затворили меките тъкани и са давали билки за обезболяване”, каза Гълъбова.

„И евентуално са го направили стерилно. Не са му внесли допълнителна инфекция“, каза Чернева.

„Най-вероятно не, защото по костите му няма следи да има развит допълнителен инфекциозен процес“, каза Гълъбова.

С това, обаче, момчето не се е отървало от всичките си болки. По-зъбите му личат доста кариеси, някои от тях много големи.

„Върху единия има един има съвсем лек околокоренов кариес вече направен, а другият е имало толкова силно развит кариес, че зъбът се е разрушил“, каза Гълъбова.

Въпреки че захарта по това време не е била позната, кариесите са били повсеместен проблем. Сготвена и по-мека, храната често остава между зъбите. Суровоядството пък създава други проблеми. Зъбите на 70-годишен мъж, живял преди 6 хиляди години, почти липсват.

„Ами то е много силно изтриване на зъбите и може да се види - зъбите почти ги няма те са останали изцяло на корен, емайла го няма”, каза Гълъбова.

„Това означава че е ял сурова храна”, каза Чернева.

„Да, консумацията на храна, примесена с твърди частици“, каза Гълъбова.

Макар и изтъркани, зъбите на прамъжа от Ямбол са добре подредени. А това, колкото и да е странно, е свързано с голямата физическа активност.

„ Това е мъж, който е бил добре сложен и може има добре развита костна система, масивен. В тази част, тук на раменните кости - ето тези неща показват, че той е извършвал усилени действия натоварване - прекомерно натоварване на лакътната става. Прави впечатление, че праисторическите хора и по-скоро мъжките индивиди са били по-масивни, с по-дълги крайници, което се предполага, че е свързано с начина на живот, с това че са ходили да ловуват животни. С течение на времето се забелязва една такава грацилизация, т. е. костите стават по-тънки, по-малки, по-компактни“, каза Гълъбова.

Челюстите също. И все по-често там няма място за всичките зъби.

„Поради това скъсяване на долната челюст и невъзможността да пробият, те избутват другите зъби, опитвайки да се прокарат, но по някой път те си остават там вътре, ние казваме агенезис”, каза Гълъбова.

За разлика от зъбите, ошипяването и артрита не са съвременен проблем.

„Ето тук се вижда много добре“, показа Гълъбова.

„А боляло ли го е”, каза Чернева.

„Да, имал е болки във врата, нещо както казваме ние - врата ми се е схванал и ето тук се виждат тези шипове. Те са навсякъде, това е един генерализиран процес. И преди 6 хиляди, и преди 8 хиляди, и преди 10 хиляди - този проблем е съществувал и ще продължава да съществува. Артрит ето тук се наблюдават в тази област в китката, областта как се е деформирала вече“, каза Гълъбова.

Двата примера доказват нещо, което уж съвременния хомо сапиен знае - природата е проектирала човека да се движи много и повечето му проблеми днес идват от обездвиждането.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад