Пътуване в миналото: Кабиле

Мария Чернева ни връща близо 2 хиляди години назад към живота на античния тракийски град Кабиле в поредицата "Пътуване в миналото" в "Денят започва". Въпреки че за учените е пълна загадка какво се е случвало повече от век. В 5 век като че ли там животът изчезва.

Намира се на хвърлей от магистралата, до отбивката за Ямбол и Сливен. И е археологически резерват - нищо друго. За всички заблудени от тази табелка, че НАР Кабиле е място, на което можеш да спреш, да отидеш до тоалетна или да си налееш гориво, следва голяма изненада. Можеш да спреш, но единствено, за да налееш гориво в машината на времето. Защото Кабиле е древен тракийски град. Земята тук непрекъснато разкрива нови пластове живот и катаклизми. В случая археолозите проучват сгради извън крепостната стена на Кабиле.

"Ами тук става дума за една сграда, вероятно от 4 век сл. хр. Това, което може да видите - към момента сме проучили като етап част от южния зид на сградата, която се развива в северна посока и съответно падналия покрив с големи керемиди с размери 80 на около метър. Което означава, че е масивна конструкция която е държала покрива. Имаме достатъчно основания да... да знаем, че става въпрос за пожар. Под керемидите излизат страшно много въглени."

От пожар е загинала не само тази сграда. Съседната също, съседната на съседната - и тя. Общо бедствие. От 4 век може да се свърже само с нашествието на готите.

"Монетите, които имаме от горния пласт, са 12 на брой и със сигурност ни дават времето, края на загиването на сградата, края на третата четвърт на 4 век или иначе казано в 378 година. Месецът е август, иначе казано няколко дни преди да се направи репортажът, загива римският император Вален в една битка при Адрианопол, днешния град Одрин и от писмените извори - Амиан Марцелин е един историк, който ни дава сведения - Кабиле пострадва от готите", разказва Иван Вълчев.

Следващия пласт сгради е от 6 век. Над 100 години живот тук, някъде се губят.

"Нямаме достатъчно материали от 5 век и не ни е ясно какво се случва в Кабиле през 5 век. След готите, селището продължава да съществува, но вероятно вече не е град. Изчезва от писмените извори", допълва картината археологът.

Върнали са се в Кабиле постепенно, построили са си нови жилища, използвали са камъните от старите.

"Имаме няколко сгради, построени една върху друга... Имаме върхове на стрели и това, което е най-интересно... Вероятно става въпрос за битка и то за битката, в която е загинал... Ясно е, че може би е във връзка с нашествието на авари и славяни в края на 6 век загива Кабиле", казва Иван Вълчев.

Разкопките сега разкриват края на Кабиле. А началото се губи някъде в първото хилядолетие преди Христа, когато около древното тракийско светилище на Зайчи връх се появява група от селища.

Кабиле е тракийски град, което е крайно необичайно за социалната структура на траките. Нещо трябва да се е случило значимо, за да заселят град.

"Идват македоните, те преобръщат нещата - Филип и Александър. Идват тук и по някакъв начин да утвърдят властта си, на практика са принудени да пречупят и този социален модел, в който живеят траките. Това всеки един завоевател го прави. Ако не разрушите социалната структура на подчиненото население, общо взето не сте ги подчинили. Траките по принцип не живеят в градове. Тяхната социална структура е малко по-различна. Тяхната социална структура е племенна, да я наречем", обяснява Ивайло Лозанов - катедра "Археология", СУ.

Освен македоните, на изграждането и поддържането на градове залага и Римската империя. А войскова част в кастела по-скоро маркира присъствие. Владетелските практики и при елини, и при римляни са по-префинени.

"На практика централното управление не е, за да бъде потискан някой от някого, а за да извличате ресурс оттам. Ресурс, който да ви храни. И това може да бъде ресурс от хора, които да ви служат в армията, ресурс в пари, ресурс в стоки. И всичко това го получават римляните от траките, затова имаме достатъчно обилни сведения. Траките са едни от най-многобройните новобранци, да го речем, в римската армия - с удоволствие служат там, защото се плаща добре. Връщайки се след 25 години от служба или малко повече, те вече по един или друг начин са се откъснали от корените си. И римляните разчитат, че тези хора ще бъдат носителите на тяхната идея за власт сред съплеменниците си. И стимулират този процес непрекъснато", допълва Ивайло Лозанов.

Изкушавайки с пари и стандарт, завоевателите създават нова прослойка траки, които вече имат нужда да живеят в големи градове. Те са и по-усърдни в налагането на имперския авторитет.

"Абсолютно, защо са по-усърдни, защото искат да оправдаят новия социален статус, който са придобили и те все пак идват тук в качеството си на някакви административни, усвояват някакви административни позиции, примерно от тук имаме данни за един, който е станал кмет", казва археологът.

По време на реформаторското управление на Константин Велики Кабиле търпи ренесанс, а базиликите бележат края на гоненията срещу християнството. От Кабиле е и първият сигурен епископ по нашите земи, участник в Сердикийския събор през 343-та. Затова археолозите са нетърпеливи да открият какво са затрупали големите керемиди от слоя на 4-ти век. Но ще оставят изненадите за следващото лято.