Могат ли учениците да се справят в житейски ситуации?

Българските 15-годишни ученици не могат да се справят с житейски ситуации. Това показа скорошно изследване на PISA. То е проведено сред 2122 ученици. Трябвало е те да решат 42 въпроса за 40 минути. На госит в "Денят започва" беше Неда Кръстанова. С нея си решавахме задачите, които е трябвало да решават българските ученици.

След излизането на стряскащите резултати, от изследването на PISA 2012 нашият колега Благой Цицелков се отправи към Националният учебен комплекс по култура в столицата.

Идеята на изследването PISA 2012 е да провери дали децата могат да прилагат житейски наученото в училище. България получи 43-то място от 44 възможни на международния тест за грамотност. Според учениците в Италианския лицей изнесените данни не са верни.

"Тази статистика, която ми показвате, е невярна за мен. Това са пълни глупости за мен", казва Константин Белчев.

" Според мен българите са много оправни, в сравнение с деца от други държави. Забелязал съм, че в чужбина до четиригодишна възраст децата още ги карат в детски колички, нашите деца се оправят, могат да си купуват закуски и така нататък", коментира Християн Савов.

На същото мнение е и директоркът на учебният комплекс в Горна Баня.

"Аз приемам това като една обида не само към българските деца, към техните родители, към техните учители. Т.е. това засяга всички нас, категорично не го приемам това твърдение. За мен това твърдение не е доказано", казва Величка Велянова, директор на Националния учебен комплекс по култура.

Една от задачите в теста PISA е да се избере най-краткия път от точка "А" до точка "Б". Даваме задачата на дванадесетокласниците.

Константин чете условието.  "Даже правописна грешка има. Жестоко", забелязва той.

Трябва да стигнеш от червената точка до другата червена, от тук до тук и трябва да избереш най-краткия път

" Една задача за ориентиране, в която са дадени времетраенето от точка "А" до точка "Б" и просто трябва да се съберат едни прости числа, няма как да бъде сгрешена", пояснява Богдан Плъков. " При една анкета, в която нямаш стимул или оценка - съвсем норамлно е човек, ако бърза или има работа - да отговори на случаен

принцип. Това е единственият начин, при който такава задача може да бъде сгрешена", допълва той.

Запознаваме ги и с въпроса, на който най-много българчета дадоха грешен отговор. Задачата за закупуване на билет от автомат, който обаче трябва да е ученически.

При втория въпрос учениците трябва да купят най-евтиния възможен билет за четири пътувания в рамките на един ден. Въпросът е определен, като изследване и разбиране.

"Като цяло статистка, която твърди, че 75 процента не могат да си купят билет.  Ами то 75 процента от децата нямат достъп до метро", коментира Богдан Плъков.

"Не могат да се сравнят едни хора, които живеят в село или по-малък град с тези в София. Нивото на живот е различно. За съжаление е така. И децата там, може би нямат дори възможност да видят как наистина се случват нещата", казва Елена Гурова.

За съжаление, и тази PISA показа, че резултатите на учениците са пряко свързани с обществено-социалния статус на родителите им. Учениците, чието семейство е образовано, има книги и предмети на изкуството, постигат със 122 точки повече от останалите.