Левски трябва да е в сърцето!

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Преди това беше 13 февруари. Това число 13 в нашата западна цивилизация, пак в общата ни култура, отново го възприемаме - този път с общи суеверия. От античността, от древните математици и философи, през евангелската история за Тайната вечеря, където са 13 сътрапезника и 13-ят - Юда, предава Христос, в Лондон, Париж и София, ако зададете въпрос кое е фаталното число, всички ще отговорят - 13. За да стане фатална датата, 13 ден от месеца трябва да е в петък.

Вторник 13-и пък е ужасният ден за гърците, защото това е денят, когато четвъртият кръстоносен поход съсипва Константинопол, ограбва го и го разгромява. А 250 години по-късно Мехмед II с Отоманската армия окончателно ще съкруши Константинопол и той ще падне. Отново във вторник. Датата е 29, но годината е 1453. Гърците събират цифрите. Става пак 13 и казват "вторник 13-ти е, ужасен ден". Ние всички носим тези дати в сърцата си.

Казвам всичко това, защото след 3 дни ще бъде 19-ти. Не знам дали в нашите сърца тази дата е същата. Не знам дали, ако излезем на улиците в Силистра, в София и в Благоевград и зададем въпрос ще получим еднакъв отговор.

Не ме разбирайте погрешно - не казвам, че е лошо да имаме официалната заря-проверка, поклонението, минутата мълчание, стоенето мирно пред паметника, гвардейската рота. Да, това означава памет, означава почит. Разбира се, ние в БНТ ще ги излъчим. Сигурно ще имаме и репортаж от Карлово. Но ще има репортаж, вероятно и от Сирия, или от Ирак, не знам, защото там има убити. Защото в телевизията това е смъртта, дами и господа, кратко видео в централната емисия. За съжаление това е истината. Болката е единствено силна, ако е изживяна. Страданието е винаги лично.

И ако ние вярваме, че Апостола е важен за нас и отбелязваме смъртта му - официалният траур, както знаете, е само дребно удоволствие, което смъртта ни позволява, в скръбта ние можем да си позволим мъничко суета и това е да се облечем в черно, да сложим цветя на паметника, да покажем, че скърбим, но, ако не скърбим в душата си, ако нямаме тази дата вътре, която да ни кара да сме мрачни и навъсени, какво точно отбелязваме?

И си позволявам да ви кажа една случка, която за мен е важна. Имах учител в гимназията в Пловдив, който винаги на 19-ти правеше помен за Левски. Когато имаше пари - по-голям, по-многолюден, по-богат. Като нямаше, взимаше назаем. Някой път сме карали и на вересия. Но сядахме и говорехме за Левски. До ден днешен аз, не винаги, когато смогна, когато съм тук, отивам в най-близката будка и купувам дребни бутилки с алкохол и тръгвам като се стъмни по улиците около нас, за да не ме зяпат хората, раздавам ги на бездомниците и на клошарите, защото е помен, панихида е.

Така веднъж срещнах циганка и като й подадох бутилката за "Бог да прости", тя ме попита: "Шефе, твой човек ли е умрял?" Този въпрос се запечати в паметта ми. Мой човек ли е умрял на 19-ти? Наш човек ли умря? Ако нямаме отговор на този въпрос, нямаме нищо, дами и господа.

Затова си позволявам да дам един съвет, молба, препоръка. Ако в понеделник ви се случи църква на път, влезте и кажете една молитва за упокой на душата на Васил Иванов Кунчев, на дякон Игнатий - той така е помолил на бесилото да го споменаваме в молитвите. И ако имате възможност, ако имате пари - раздайте на бедни и на несретни за "Бог да прости".

И един ден ще седна в кварталното кафене и ще чуя от съседната маса: днес е 19-ти, гаден ден, никъде няма да ходим. Дай да отидем до църквата да запалим по една свещичка и сядаме да пием по едно за "Бог да прости" и да го прелеем човека, защото Левски трябва да е в сърцето! На паметника всички можем да отидем.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад