Когато неандерталците срещнаха съвременните хора - "Пътуване в миналото" в пещерата Козарника

Преходът между неандерталците и съвременния човек е продължил 6-7 хиляди години. Това установяват учените, които изследват следите от живот в пещерата Козарника. В това необозримо минало от милиони години, археолозите вече разполагат с нови методи за датировка, като използват натрупаната в пещерата вулканична пепел. Откъде идва тази пепел в Белоградчик и с какво съвременните хора надделяват над неандерталците - отговорът в репортажа на Мария Чернева и оператора Станислав Ангелов от поредицата "Пътуване в миналото".

Едно от чудесата на света - според класацията на учените. Пещерата Козарника има милионна история. Първо трупа стотици милиони години варовикови пластове като дъно на море. Около 3 млн. години са били необходими на рекичката долу да издълбае този каньон заедно с пещерата, която пък преди 2 млн. години е предложила защита и уют на първите хора, дошли в Европа.

И може да се каже, че е най-дълго обитаваното от хора жилище. Доказано. Дотук със сигурност от милион и 600 хиляди години. Но сега целият научен интерес е съсредоточен в пластовете между 45-и 35 хиляди години пр. хр., когато се появяват съвременните хора.

Доц. д-р Николай Сираков - р-л на археологическите разкопки, БАН: "Обаче се намираме в началото на този късен палеолит в най-ранната му част, смяната - неандерталците все още са тука и те сменят с модерните групи неандерталци и това... има доказателства за това. Големият въпрос е - какви са били отношенията им и има много спекулации за това. Без съмнение и двете групи и двата вида са съжителствали в най-широкия смисъл на думата. Може би са се били от време на време."

Подвидове на първобитните от Африка, разликата между тях е една доловима. Учените ги разпознават по начина на обработката на кремъчните им оръдия и суровините, които използват.

Доц. д-р Николай Сираков: "Второто нещо, което използваме е, че едните ловуват повече един вид животни, другите - друг вид животни. Такива са разликите. Освен това има разлики в организацията на пространството. Те имат работни места, където обработват кремъци и ние намираме остатъците. Места, където преди всичко почиват, кухня, където готвят. Това е кост, част от ловната им плячка. Най-често това е или кон, или говедо. Диво говедо или див кон."

Макар и много подобни, суровият студен климат през този период в крайна сметка избира победител. Една дребничка разлика се оказва решаваща. Съвременните хора са по-социални от братовчедите си. Много повече си помагат и групата им оцелява.

Доц. Сираков: "Късният палеолит - значи това е периодът, в който авторът или актьорите са хомо сапиенс, сапиенс. Нашият вид, ние. Неандерталците вече липсват."

Докато разнищват тази загадка, учените се натъкват и на друга. И двете групи са навлезни дълбоко в пещерата, зона на обитание на други хищници. Затова и крайно необичайно.

Доц. д-р Николай Сираков: "Тук намираме следи. Виждате ли черния пласт - това са следи именно от огнища. Много интензивно обитаване главно на неандерталците и се питаме защо тука, светлината е ограничена... - Климат? - Ами по всяка вероятност става дума за една от климатичните промени. Годишни температури от 4-5 градуса промяна, което означава много студено време - зимата е била минус 30-40 градуса..."

Преди 100 хиляди години тук и за животните, и за хората си е било истински уют. Колкото и да е студено навън, горе-долу температурата е била 18 градуса, което е доста добре. Затова животни и хора влизат навътре в опасна близост и в тареторията на мечките. Следи от конфликт с хората обаче липсва.

Алета Гуадели - археолог: "О, това е зъб на мечка. Това е фрагмент от челюст на мечка, по всяка вероятност пещерна мечка. - Ако има мечка - в общи линии сигурно е изяла човека или обратното? - Не, в интерес на истината даже някои спекулират с т.нар. култ към мечката. Просто поради някаква причина мечката не е била ловувана... това не е бил предпочитан хищник в никакъв случай. Тези мечки, които намираме тук, просто са умрели по абсолютно естествен начин, от естествена смърт. Миналата година тук имахме цяла мечка."

Векове и хилядолетия се наслагват в няколко сантиметра напластявания. И датировката тук е най-голямото изкуство. Но радиоизотопното изследване на въглерода вече минава на втори план. На първо място излиза анализът на вулканичната пепел или тефра.

БНТ: - Сравнявате с някаква вулканична активност?

Доц. Сираков: "Сравняваме с един институт в Италия, те са най-добрите, защото там са вулканите. Всяко изригване формата е с различни частици. Другото е химическият състав - и той е различен. Двете неща като ги сравнят със своята колекция от няколко хиляди изригвания оттогава до сега от няколко хиляди години досега, отпреди 50 хиляди години, не, отпреди 60 хиляди години по-скоро, и казват - вашата пепел е ето от това изригване, ние нямаме друга дата и чрез техната пепел даваме."

Стигнали са далеч - милион и 600 години назад. Но дори и това не е окончателна цифра. От 20 години проучвана, учените дори не са преполовили работата си в пещерата.