„Човек експлоатира Земята, стигайки до тотална самозабрава – смята архимандрит Касиан и продължава – Прилича на дете, което тича след красива топка пълна с лукс, развлечения и улеснения, а не забелязва как върху него връхлита самоунищожението. Човешкият разум силно е избледнял, станал е повърхностен и елементарен. Няма пречиствателна станция за душата.”Според него, за съжаление експлоатацията на природата е навлязла и в църковните среди. За Ангел Иванов – « ... ние изгорихме мостовете помежду си, изстиваме като християни и вече не сме истински. Не трябва да изискваме от природата, а да ѝ благодарим. А когато забравим да направим това, ние се превръщаме в господари и експлоататори, искаме да получаваме още и още, сякаш всичко ни се полага. За това трябва да се обърнем към Твореца, а не към Творението.»