Какво бъдеще очаква Украйна? Внучката на Хрушчов ексклузивно пред БНТ

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В "Още от деня" ви обещахме среща с Нина Хрушчова. Тя представи една от най-интересните гледни точки към случващото се в Украйна. внучката на Никита Хрушчов - някогашният първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, през 1954 г. предава Крим на Украйна.

Нина Хрушчова е професор по международни отношения в университета New School в Ню Йорк. Следващият месец в Съединените щати предстои да излезе книгата й "Изгубеният Хрушчов", която изследва това и други негови противоречиви действия, отекващи и до днес, като например потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. За "Още от деня" Ваня Ефтимова разговаря с Нина Хрушчова.

Може би няма по-подготвен експерт да коментира настоящата международна криза от проф. Хрушчова. Като внучка на някогашния първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов тя има достъп до непубликувани официални и семейни документи за това как се стига до решението, смятано днес в основата на конфликта - предаването на Кримския полуостров на Украйна през 1954 година.

С докторантура от Принстън и като професор по международни отношения в университета New School в Ню Йорк, Нина Хрушчова изследва влиянието на миналото върху модерните политически процеси. Затова вижда и тъжни паралели между потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. и сегашната криза в Украйна.

Въпреки че доскоро беше известна предимно в академичните среди като голям критик на политиката на Путин, анализите на проф. Хрушчова отдавна тревожат Москва. Когато руската група шпиони бяха разкрити през 2010 година в САЩ например, тя се оказа една от следените от тях.

Ваня Ефтимова:

- Моят първи въпрос касае историята - защото тя играе голяма роля в този конфликт. Как обяснявате решението на Никита Хрушчов да даде Крим на Украйна, което днес се смята за една от причините за случващото се?

Нина Хрушчова:

- Било е 1954 година. Сталин току-що е починал и Хрушчов решава да децентрализира системата в рамките на Съветския съюз. Така че желанието за ограничена местна власт е едната причина. Другата е икономическа, защото Крим и Украйна са подобни като манталитет с богатото си земеделие, за разлика от Русия. Освен това полуостровът е прекрасно място, истинска туристическа перла още от царски времена и после през социализма. Тогава празнували 300 години братство и единство между руснаци и украинци и Никита Хрушчов решава, че щом в крайна сметка си остава в една и съща страна, защо тогава да не прехвърли Крим на Украйна като вид награда за важната й роля по време на Втората световна война.

Ваня Ефтимова:

- Много хора гледат какво се случва в момента в Крим и веднага правят аналогии, че президентът Владимир Путин повтаря действията на Хрушчов за смазване на Унгарското въстание през 1956 г.

Нина Хрушчова:

- Всъщност аз бях първата, която публично направи тази аналогия. Владимир Путин наистина сякаш повтаря днес действията му, защото и Хрушчов изпраща танковете в Будапеща през 1956 г., за да защити, както публично обяснява, световното комунистическо движение. И тогава има съобщения за обесени комунисти по дърветата и Хрушчов като лидер на Съветския съюз заявява, че се чувства отговорен за защитата им. Но естествено приликата е само привидна, защото шейсет години по-късно вече има други начини да се решават конфликти и международни спорове. Освен това вече го няма Съветския съюз, няма и световно комунистическо движение, така че и в много отношения ситуацията е различна. Всъщност подходът би трябвало да е много по-различен, но тъжното е, че пак казваме, че Путин прекопира един бивш съветски деспот, един почти съветски диктатор, какъвто, трябва да призная, е бил Хрушчов.

Ваня Ефтимова:

- Вярвате ли, че Владимир Путин реши да действа от позиция на силата или всъщност от отчаяние, че е на път да загуби Украйна?

Нина Хрушчова:

- Смятам, че той действаше от позиция на силата. Путин явно вярваше, че като смая света с Олимпийските игри в Сочи и показа, че разбира западния принцип на т.нар. "мека сила", сега има и възможност да използва нестабилността в Украйна и прибере Крим обратно в Русия. Но в крайна сметка това ще се окаже слабост дори ако Путин вярва, че е показал силата си. Да, Русия ще запази Крим, но тази политика няма бъдеще, защото той наистина загуби Украйна. Украинците сега мразят руснаците, а това са два народа, които исторически са си били много близки. Така че Путин може и да си мисли, че е силен, но той е великан с глинени крака и все някога ще се срине.

Ваня Ефтимова:

- Като професор по международни отношения вие изследвате исторически прецеденти и на тяхната база се опитвате да анализирате как ще се развият модерни политически процеси. В началото на украинската криза заявихте например, че когато Москва спомене танкове, те обикновено последват по улиците и се оказахте права. Бихте ли се наела сега да прогнозирате какво ни предстои?

Нина Хрушчова:

- Не виждам дълго политическо бъдеще за Путин, защото смятам, че ще се задави с Крим. Той отхапа повече, отколкото може да погълне с този толкова комплексен конфликт. Путин може и да запази Кримския полуостров, но смятам, че той дестабилизира не само Европа, но и собственото си бъдеще. Как Русия ще продължи напред, когато не само руснаците в Украйна са мразени, но и по целия свят вече са гледани с недоверие и отхвърляни? Така че, според мен, един от възможните сценарии, да не го наричаме твърда прогноза, е, че близкият му кръг ще го отстрани в един момент. Струва ми се, че Владимир Путин няма да довърши края на мандата си през 2018 година.

Ваня Ефтимова:

- Как смятате, че ще завърши тази криза?

Нина Хрушчова:

- Смятам, че Крим по всяка вероятност ще остане в руски ръце. Не знам под каква правна дефиниция - като независима държава или като част от Русия, но със сигурност под силното влияние и контрол на Москва. Крим е загубен за Украйна. Само времето ще покаже дали това наистина е било победа за руснаците. Според мен обаче големият проблем в момента е да не се допусне дезинтеграцията на Украйна. Източната й част трябва да се помири със западната, а тя от своя страна да приеме по-приятелски тон към източната, за да останат една държава. Защото иначе Владимир Путин може да се почувства длъжен да защитава руските си братя и другаде в Украйна. А това е много по-опасно развитие от присъединяването на Крим към Русия.

Ваня Ефтимова:

- Трябва ли източноевропейските държави да се страхуват от заявените големи амбиции на руския президент?

Нина Хрушчова:

- Нормално е те да са нервни относно това докъде може да стигне Путин. Колкото и да е изгубил връзка с реалността, особено след Олимпийските игри в Сочи, както казваха навремето големите болшевики - той бе "окрилен от успеха", не мисля, че има амбиции да превзема Източна Европа отново. Путин използва моментната възможност, защото винаги е вярвал, че Украйна принадлежи на Русия и че той трябва да си я вземе обратно и никой няма да го спре. Така че вече постигна целта си.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад