РЕКЛАМА

Референдум с Добрина Чешмеджиева | Как да се вдигнат доходи и заплати? | Части от предаването - 4

Как да се вдигнат доходи и заплати? 00:57:57

БНТ 1 | 09.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Как да се вдигнат доходи и заплати?

Как да се вдигнат доходи и заплати?
Промяна на резултата по основния въпрос на Алфа Рисърч 00:00:10

БНТ 1 | 09.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Промяна на резултата по основния въпрос на Алфа Рисърч

Промяна на резултата по основния въпрос на Алфа Рисърч
Идеи за преразглеждане на инвалидните пенсии 00:00:10

БНТ 1 | 09.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Идеи за преразглеждане на инвалидните пенсии

Идеи за преразглеждане на инвалидните пенсии
Мнението ви за начина, по който да се увеличат доходите 00:00:10

БНТ 1 | 09.05.2017 | Референдум с Добрина Чешмеджиева

Мнението ви за начина, по който да се увеличат доходите

Мнението ви за начина, по който да се увеличат доходите

Темите в предаването: Повишаване на доходите - намерения и възможности. Кои мерки могат да стимулират бизнеса да вдигне заплатите? Ще спре ли източватнето на НОИ с фалшиви инвалидни пенсии, ако ТЕЛК-овете преминат към осигурителния интистут?

Повишаването на доходите е акцент в управленската програма на новия кабинет. Ще има ли достатъчно средства да се увеличат не само минималните пенсии? Какви са пътищата за повишаване на заплащането в прозводствените сектори?

На фона на заявените намерения и по време на дискусията Алфа Рисърч ще тества обществените нагласи с въпроса: Как смятате, че ще се промени финансовото ви състояние по време на мандата на настоящото правителство?

По тези теми разговаряме с нашите гости в студиото:

Проф. Йордан Христосков - икономист, бивш управител на НОИ, сега преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски". Той застъпва становището, че за да се повишат доходите, на първо място трябва да се увеличи производителността на труда, която у нас изостава в пъти в сравнение със средното ниво в Европейския съюз. В България тя 43-44% или повече от два пъти по-ниска. Необходимо е размерът на минималната работна заплата да се обвързва с производителността на труда.


Проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения и преподавател в Югозападния университет не смята, че чуждестранна работна сила би подпомогнала производството, но би допринесла по-скоро за понижаване на работната заплата. Според него квалифицирана работна сила от българи, които при конкуренцията в ЕС и възможността да работят извън страната, биха могли да принудят работодателите да плащат по-високи заплати, ако искат да имат квалифицирани кадри. Иновациите, убеден е професорът, са също много важен фактор, но те са слаба страна на българския бизнес.

Лъчезар Богданов - икономически анализатор от Индъстри Уоч споделя мнението за значението на увеличаването на на производителността на труда, но е категоричен, че то е немислимо без инвестициии - вътрешни и чужди. Що се отнася до иновациите, те трябва да бъдат огледани от друг ъгъл: икономиката да променя не само качеството, но и характера на продуктите, периодично да започва производства на нови, по-различни продукти с повече с по-висока стойност. Има "съзидателно рушене" - едни бизнеси умират, а 10 години по-късно има други - с нови машини, с прозводство на нови продукти, е мнението на икономиста.

Проф. Гарабед Минасян от Инситута за икономически изследвания при БАН отдава кризата на доходите на проблеми не само в управрението на икономиката, но и на обществото. Липсва качеството на институциите, те не функционират ефективно, изпращат погрешни сигнали и влошават климата в обществото. Амбициите на новото правителство трябва да бъдат правилно насочени, смята професорът. Осввен това, по думите му, трябва да се подобри качеството на образованието - и на микро и на макро икономическо равнище. Дори мениджърските екипи в много предприятия не са достатъчно подготвени, цари невежество, е показало изследване на БАН в тази насока.

Доц. Виктор Йоцов - финансист, преподавател в УНСС обясни липсата на квалифицирани кадри с парадокса изучени специалисти с висше образование да се реализират в съвсем други области. Той не смята, че е редно управляващата партия ГЕРБ да обещава средна работна заплата и от 1500 лв. Средната работна заплата не е административна мярка и не може да се обещава. Връзката между производителност на труда и заплати е ясна, но в България тя е нарушена: дълго време производителността нарастваше с по-бързи темпове отколкото заплатите, напоследък тенденцията се обръща. Остава ни да търсим влияние при минималната заплата, другия административен инструмент, но ако няма растеж, няма пазари, няма инвестиции, трябва да забравим за високи заплати, каза доц. Йоцов.

Петър Ганев - икономист от Институт за пазарна икономика не мисли, че трябва да се използват квотите на правителство, защото целите на едно правителство винаги са да остане на власт. В момента средната заплата се движи около 1000 лева. Разликата обаче между заплатата в София и тази в провинциален град ще остане голяма. В Ловеч, например, средната заплата би била поне 40 % по-ниска. Той цитира отговорите във фейсбук на въпросите на предаването какво да направи държавата, за да повиши доходите, а именно: "държавата да спре ограбването", "да спрат да крадат", "да не пречи", "облекчаване на бюрокрацията", "да стумулира предприемачеството", "да намали ДДС", "да върне у дома избягалите хора".

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа!

Как да се вдигнат доходи и заплати?
"Референдум с Добрина Чешмеджиева" - 09.05.2017

РЕКЛАМА