РЕКЛАМА


"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ и други тям подобни. И така беше много години."

На 22 май в "История.bg" за личността и делото на Черноризец Храбър и за неговото "Сказание за буквите" или просто "За буквите" дискутират:

Професор Светлина Николова

Учен от Кирило-Методиевския научен център при БАН, специалист по старобългарска текстология, историята на средновековните славянски текстове, ръководител на 22 международни и 5 национални научни проекти, изследовател на българската средновековна ръкописна традиция от епохата на Златния век.

Професор Искра Христова-Шомова

Преподавател от Софийския университет, изследовател на старобългарския език, българските и славянските средновековни ръкописи, езика и книжовното наследство на старобългарските писатели.

Професор Казимир Попконстантинов

Историк, археолог и епиграф с внушителна научна и педагогическа кариера във Великотърновския университет, гост-професор по средновековна българска епиграфика в Залцбург, Кьолн и Фрайбург, носител на Хердерова награда, откривател на мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол, проучвал близо 40 години Преслав и манастирите на Цар Борис.

Професор Христо Матанов

Преподавател от Софийския Университет, изследовател на византийската и балканска средновековна история, автор на книгата "В търсене на средновековното време" – епохата, в която българските книжовници превръщат България в културен гигант за славяноезичния свят.


Гледайте "История.bg" всеки понеделник от 21:00 часа по БНТ1!

"Черноризец Храбър и "За буквите"
"ИСТОРИЯ.BG" - 22.05.2017

РЕКЛАМА