Кой не иска увеличение на заплатите? Работодатели срещу синдикати

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

По думите на Димитър Манолов 25 години се водят едни и същи разговори с едни и същи аргументи, без да може която и да е от страните да добави нещо същностно, с изключение на някои детайли, които се променят, но резултатът винаги е един и същ. Той подчерта, че правителството е това, което определя политиката и съответно е отговорно за това какво ще се случи. "В повечето от тези 25 години, а те са всъщност почти всичките, в които живеем в пазарно стопанство, е било угаждано на работодателите. Сега върху нас се сипят обвинения, които общо взето са несъстоятелни."

Димитър Бранков не се съгласи с твърдението, че е угаждано на работодателите, като посочи, че "много рядко се е случвало нещо специално по отношение на минималната заплата, което е било в унисон с това, което сме предлагали. Не сме се карали по този повод днес. Просто си изложихме аргументите. Някои от тях са нови и може би се считат за детайли, но ако детайл за Вас е стартиране на задълбочен преглед по макроикономически дисбаланси от Европейската комисия - на 21.11. фактически ЕК го реши. Един друг аргумент, който ние споделихме - тази година ратифицирахме Конвенция 131 за минималната работна заплата и с това увеличение не спазваме основните принципи и показатели, които са заложени в нея, а именно съобразяване с очаквания ръст на цените и очакваната производителност на труда", открои той. Предвижда се минималната заплата да нарасне с 9,8%, но комулативният ръст на цени и производителност дава числото 6,4%, т.е. имаме 3,4-процентни пункта по-високо увеличение.

Димитър Манолов: Говорим за 60% безработица, а в същото време настояваме да се разреши вносът на чуждестранни работници. Става дума за това, което казах и в залата - не мога да разбера каква е тази война срещу доходите и то срещу най-ниските доходи. Квалифицирана работна сила, която работи за малко пари, има само в условията на диктатура и затворени граници. Когато работиш в отворена пазарна икономика, квалифицираните ти работници ще бягат при високото заплащане и глупостите за производителност на труда показват, че, ако има някакъв проблем, то не е в работника, който се качва на самолета и отива да работи за повече пари. Що се отнася до нощния труд - в България има производства, които разчитат на евтин труд и на евтина електроенергия. Това е т.нар. ишлеме, от което няма абсолютно никаква полза, с изключение на това, че ангажира някакви хора, които работят като роби. Защо е нужно нощно време да се шият дрехи? Защото някой е сключил такъв договор ли? 25 ст. е нормативно определеното доплащане за нощен труд. Има поредица сектори в производството, където синдикатите и работодателите сме се договорили да се плащат по-високи стойности, но 450 000 българи системно полагат нощен труд. При 10 години полагане на нощен труд, човек остарява с 16 години.

Манолов беше категоричен, че освен за заплащането на нощния труд, трябва да се говори и за неотложната необходимост да се ограничи неговото полагане.


Вижте целия разговор във видеото.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад