РЕКЛАМА


 „Офицери, подофицери и войници! Изтощени и уморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите славни знамена за по-добри дни.“

Из слово на Фердинанд пред завръщащите се войници след Междусъюзническата война от 1913 г.

Съгласно мирните конференции през юли и септември 1913 г. България губи голяма част от придобитото по време на Балканската война. Румъния претендира за Добруджа до линията Русе - Варна, включително двата града, но я получава само до линията Тутракан – Балчик. Междувременно Гаврило Принцип вече зарежда револвера си.

На 14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия и така влиза в ПСВ на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).

В края на август 1916 г. Румъния се съюзява с Антантата и обявява война на Австро-Унгария, настъпвайки в Трансилвания.

На 1 септември 1916 г. българската Трета армия, начело с генерал Стефан Тошев, тръгва към новооткрития Северен фронт, за да освободи Добруджа.

Първата световна война. Според оперативните планове на Централните сили за вражеска Румъния, на България се предвижда да настъпи в Добруджа, след което да премине Дунав и да се включи в овладяването на Букурещ. Германия и Австро-Унгария помагат с военна техника, а Турция – с един военен корпус. Румънската войска (800 хил. души) е концентрирана в Трансилвания, а за защита срещу България е оставена една армия, подпомогната от руски корпус (3 дивизии) и сърбо-хърватска дивизия. Според планове на Антантата тази румънска армия трябва да отбранява Букурещ от българите и след очаквано руско подкрепление да форсира Дунав, навлизайки в българската територия по направление Търново.

Участници в дискусията са:

vlcsnap-2016-09-12-21h42m14s183Проф. Веселин Янчев - преподавател по Нова българска история в Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следосвобожденска България, за когото възходящият устрем на българската нация е прекършен в Първата световна война.

 

vlcsnap-2016-09-12-21h45m43s237

Полковник от резерва доц. Станчо Станчев – военният историк, председател на Военноисторическата комисия и началник на научната секция „Военноисторически изследвания” при Военната академия, определил 1916 година като най-кръвопролитната за Българската армия в Първата световна война, когато саможертвата и героизмът на нашите предци достигат невиждани висоти.

vlcsnap-2016-09-12-21h49m36s253Н.с. д-р Ангел Джонев – историк и главен асистент в Историческия музей в Кюстендил, изследовател на политическото и стопанското минало на българския югозапад и България, който определя Кюстендил като "българската столица на войната” в Първия световен конфликт; автор на книгата „Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война“.

vlcsnap-2016-09-12-21h48m33s140Радослав Симеонов, уредник на Историческия музей–Добрич, посветил усилията си за възстановяване на историческите факти и паметта за битките, героите и победите на Добруджанския фронт; за страшните събития през 1916 година, наречени от съвременниците им „епопея”. Автор на книгите „Добричката епопея” и най-новата – „Те загинаха за Добруджа”.

Гледайте "История.BG" всеки понеделник от 21:00 часа по БНТ 1!

Българските победи преди 100 години
"ИСТОРИЯ.BG" - 12.09.2016

РЕКЛАМА