Археологическо лято: Деултум

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Поредната разходка в миналото ще ни отведе към един от най-славните и драматични градове - Деултум. Умаленото копие на Рим до Дебелт, бургаско разкри още една част от напрегнатото си минало. Археолозите разкриха напълно огромна кула без аналог в Европа. Кулата е най-важната в защитата на града и учените откриват множество следи от битки и пожари. Освен това тя хвърля светлина и върху въпроса защо в този толкова грандиозен римски град, жителите му сами разрушават много от обществените сгради и термите.  Кой е врагът, който не се спира пред мощните крепостни стени на Деултум – това ще научите в репортажа от поредицата „Пътуване в миналото” на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Не са виждали подобно нещо. Толкова мощна защитна кула, земята разкрива за първи път у нас.  Целият под на тази кула е осеян с върхове на стрели, които ни изстрелват директно в миналото, 1400 години назад, когато тази кула не устояла на врага и градът губи много от блясъка и славата си. Градът е Деултум, а прясно разкритата кула е част от крепостната стена на първата римска колония у нас.

Доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки: "Тази кула е от втората половина на 5-6 век, удивително добре запазена. Значи тя е някъде на 5 метра оригинален градеж е запазена и през тези отвори и амбразури са стреляли. И това е първият ред амбразури, стреляли са с лък в краката на противника. Влизам вътре, ето демонстрирам, влизам вътре и ето така и стеляш и на това ниво ходят те долу, противника точно в краката му."

Мария Чернева: "Е, търсят ахилесовата пета."

Доц. Вагалински: "Да, ахилесова наистина, но се чудя как е бягал този в амбразурата, ако му пъхнат примерно една факла един конник отвън, той няма място много къде да бяга. Тука си е било също трудно."

С невероятно здрави и дебели стени кулата се различава значително от останалите на крепостната стена. Точно пред нея има хълм, от който врагът по-лесно може да атакува. Затова в строежа ѝ са дали всичко от себе си.

Доц. Вагалински: "Но тя като очертания, като форма е много различна. Нямаме паралел до сега в Европа остава да търсим в северна Африка, която е била ранновизантийска на източната римска империя преди 5-6 век все още, но е много странна."

Колкото и да е яка, опожарените пластове подсказват поражение. Множеството върхове на стрели също.

Доц. Вагалински: "Трипера стрела, желязна с шипче, много са характерни за аварите, които атакуват в края на 6 век нашите земи, идват от Мала Азия едни отлични конници и са съсипали доста от крепостите в цяла България в края на 6-ти. Те се изстрелват с един особен, казва се рефлексен лък, който изстрелва три пъти повече от стандартния лък, с който си служат римляни, гърци и траки."

Освен стрелите, археолозите откриват и много монети. Необичайно много монети.

Доц. Вагалински: "Ами паника като ги атакуват. Ние археолозите имаме работа заради човешкото нещастие - значи като ги атакуват е паника и те ги губят или ги крият, или падат от торбичките им, но заради това са пръснати."

Атаката на аварите принуждава населението да се премести и да се укрепи на друго място. Така че тази битка бележи залеза на града. Но други разкити останки разказват дълга история за разцвет и поредица от неблагополучия.

Това е една от главните улици на Деултум,а това е питос, склад за зърно вкопан направо в нея. Какво ли се е случило, че хоратазса започнали да строят жилище направо върху улицата?

Три века преди това, преди 70-та година, ветерани от 8-ми августов легион получават като награда апетитното парче край Дебелт, близо до пристанище. Вероятно и затова Деултум получава статут на римска колония. Империята е в разцвет, но изненадващо нападение на молдавско племе подсеща Рим да строи крепостни стени.

Доц. Вагалински: "Трудното започва през 3 век, значи от средата на трети век. Да речем след 235 година започват много редовни нападения от германски племена, особено на готите, които се спускат чак от Висла, минават през източна Европа и стигат и всеки иска да мине тук в цивилизацията без зелена карта, силом на юг от Дунав."

Най-тежък обаче е четвърти век, когато Деултум търпи големи от поражения от готите. Те зашеметяват сериозно и цялата римската империя, след разгромяваща битка при Адрианопол. В 5-ти век пък идва ред на хуните.

Доц. Вагалински: "След като хуните приключват да ги атакуват и периодично ги мачкат те, вече населението им намалява. Почват да бягат в Константинопол, още по-на юг, те не могат да бранят вече голяма римска крепост и тогава свиват терена, който да бранят, вкарват големите сгради - храма на императора, термите вътре и правят тази все още здрава крепост. Ние нямаме случай в България втората половина на 5-ти век да направят такава здрава масивна крепост, след хунските нашествия, когато са съсипани. Очевидно Константинопол - столицата, се грижи, защото градът е важен и от тук покрай черноморския бряг много лесно можеш да стигнеш до столицата Константинопол, за да я атакуваш."

За да построят крепостната стена обаче жителите на Деултум сами рушат част от сградите си. За толкова масивно съоръжение им трябва много камък.

Доц. Вагалински: "И можете да видите какви големи камъни от ранните римски градежи са взимали. Ето, виждате ли ето тук дупка има - това е барабан за колона наполовина е отрязано, ето я дупката. Тази прекрасна тухлена сграда на която още не знаем предназначението е от 4 век тя е ранна, тя е била с арки и те ги разбиват, за да имат проход когато си правят крепостта. Искат да имат движение. То си личи как са ги срязали, ако виждате, тухлените градежи са срязани. Виждате ли там, за да си вкарат крепостната стена. Идват хора и от селата, мъчат се да се съберат заедно, пространството е тясно и почват обществените пространства да ги режат да ги преграждат, да се мъчат да живеят. Трудни години, но подчертавам справяли са се."

Така са населили и термите, които не са могли да поддържат, питоси има във всички обществени сгради, започват да обитават и улиците. Още повече, че те са били покрити.

Доц. Вагалински: "Значи тези колони държат портик. Отгоре се покрива ето така и не те вали дъжд, не те пече."

Мария Чернева: "А, закрита улица?"

Доц. Вагалински: "Ами да, портици има."

Мария Чернева: "Мол?"

Доц. Вагалински: "Е, между другото е близо, защото от двете страни на улицата е имало магазини - винаги търговски магазини и това е всъщност вид мол."

Докато пътуваме из миналото, работниците при кулата попадат на остатъци от мраморна облицовка на сградата до кулата. С мрамор са облицовали само термите. Ще рече още една красива постройка е жертвана за по-добрата защита на града. След нападението на аварите, населението все пак оцелява и Деултум е жив със сигурност до началото на 13 век. Или устоява на всякакви превратности 1200 години.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад