250-те стъпала на звънаря Дечко Гарбатулов

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Воден от белия си бастун, по тях два пъти на ден вече 52 години се изкачва Дечко Гарбатулов.

Отваря тежката врата на храма. Покланя се на старинните икони, богатата украса и красивите стенописи, вперил невиждащите си очи някъде в далечината и отново поема нагоре, този път по витата стълба на камбанарията.
И ето го сред 17-те камбани. Тук се е изкачил за първи път, когато е бил осемнайсетгодишен младеж и ги е видял и чул. След това се учи да звъни, като започва първо с 12-тонната камбана. От нейния гръмовен звън започва с годините да губи частично слуха си. След това постепенно губи и зрението си и въпреки усилията на руски и немски лекари, тъмнината го заобикаля. Но Дечко не се предава. Воден от белия бастун и с частично увреден слух, поел ангажимента пред Бога да звъни камбаните докато може да се движи, той всеки ден се изкачва тук, прекръства се с благодарност, че и днес е тук и присяда между камбаните.
Миг отдих, стопляйки с дъха си премръзналите ръце и те се плъзват по преплетените синджири.
Камбаните запяват.
Песента им се блъсва в позлатените куполи, полетяла към старопланинските върхове и отразена от скалите орлови, се връща в Казанлъшката долина.
Камбанният звън разказва за лютите битки и победи. За развятото Самарско знаме. За мъртвите, хвръкнали заедно с камъни и дървье прохода да бранят. За победното ура, носещо се от урва на урва и от склон на склон...
Става и тръгва, слиза, излиза...
И в следобедния час отново се изкачва...
И така всеки ден - сутрин и вечер - бай Дечко в пек и студ, в дъжд и виелица, потропвайки с белия си бастун, излиза от дома си и се устремява към камбаните...

Кани ме да се изкача заедно с него по витата стълба там горе при камбаните, където ми разказва тяхната история, погалвайки ги нежно с ръка.

След това ме кани да приседнем на пейчицата, огряна от зимното слънце.

"През тази година ми се осъществи една голяма мечта - да гостувам на моята дъщеря във Франция, в Париж. Тя вече 10 години живее там. Независимо че силно ми е нарушено зрението и слуха, аз се докоснах с представите си. Почувствах къде съм стъпил, какво съм направил и какво става тука, в този световен град. Аз пожелах да ми донесе нещо характерно за Париж и тя ми донесе ето това този хубав подарък, макар че не мога да го видя какво е. Тя се е съобразила с това, че не виждам. С пръсти го пипам - това е Триумфалната арка, Нотр Дам – голямата църква, Айфеловата кула.
Първото ми посещение беше Айфеловата кула. Независимо от многото хора, аз като инвалид и с бял бастун, имах предимството и където и да отидех, бяхме оградени от обслужващия персонал с голямо внимание.
Качихме се на Айфеловата кула. Хубав ден беше. Дъщерята почна да ми казва какво има срещу мене на изток, на запад, на север, на юг. Какъв пейзаж се открива от различните височини... От там ми каза, че се вижда изграден руски православен храм, който пожелах да го посетя, и тази мечта също ми се осъществи.
Голяма радост е за мен посещението на Нотр Дам. Големия храм ... Посетих го, влезохме в него, в момента имаше служба.
На другия ден по стълбище от 400 стъпaлa се изкачихме при другия величествен голям храм - Сакре Кьор. Възхитих cе от него. Трикуполен...
Впечатлен бях и от Пантеона на Франция - това, което исках най много да посетя, да отида и да видя, да се поклоня пред големия гений на френския народ Луи Брайл... Впечатлен бях, че той беше поставен в гробницата между двама голями колоси ва Франция, Александър Дюма и Виктор Юго.
Другото посещение, което направих беше Триумфалната арка.
Наистина тачат историята си французите... Разходихме се по Шанз-Елизе... И стигнахме чак до Лувъра и стотиците чакащи да влезнат в него."

След това бай Дечко става, отива и сяда сред камбаните и отново плъзва ръце по преплетените синджири. Песента на камбаните се понася като продължение на разказа му за далечна Франция...
Последен удар на една от големите камбани. И докато отзвучава нейният звън, една малка камбанка слива звъна си с ехото.

"Тази камбана я звъня накрая, да знаят че съм жив още!", казва звънарят.

Ако минавате през Розовата долина, заслушайте се и между равномерното потракване на влака - ще чуете песента на камбаните на Храм-паметника „Рождество Христово” и разказа на 70-годишния Дечко Гарбатулов за това което е „видял”...

Автор: Добрин Керестелиев

Уеб редактор: Анна Златова