10 години след трагедията в река Лим

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Продължаваме с разказите за "Лим - десет години след трагедията". Днес колегата Иво Никодимов и операторът Ивайло Минков разказват за това какво е да се страхуваш за другите деца, когато си загубил своето. Какво е да искаш хубав живот за другите деца, когато се надяваш някога да се видиш отново с изгубеното твое.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Мъчим се да свикнем без децата си, но нещо не се получава.

Илиян Николов, баща на Лора Николова: Живеем с радостта на близките, на другите, но ние не я чувстваме. Защото в нас има нещо, което е безвъзвратно отишло си.

Майката на Светослава и бащата на Лора вече десет години, всеки ден ходят при гробовете на децата си.

Илиян Николов, баща на Лора Николова: Аз си спомням, минавайки край гробищния парк, чисто интуитивно аз се страхувах да се обърна и да погледна. Не знам защо. Тези страхове вече ги няма, физическите страхове. Защото така е създаден човек - да изпитва страх.

Страховете им обаче са по-силни за близките им.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Големият ми син наистина е на 19 години, бал ще правим. Ходиха, мисля, че са големи. Тръгнаха сами с една кола, при което - до близкия град Търново - целият ден съм го изкарала в притеснение. Това е като излезе, къде е, кога ще си дойде. Търсиш ги. Остава травмата и винаги ще ги търсим. Къде са, как са, какво става с тях.

И той знае, че се притеснявам като тръгне, не смее много да иска да ходи тук и там, пък не мога да го спра. Никога не съм го спирала. Всяко едно дете трябва да си изживее детството, а не да... Специално моят син, аз така си мисля, че трябва да си изживее детството и това, което мога да дам му го давам, въпреки моите страхове.

Майката на Светослава работи в детска градина и признава, че след онзи 4 април 2004-та има по-различно отношение към другите деца.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Страх ли ви е за тези деца в детската градина? - Има лоши случаи, страшни случаи - да. Просто има родители, които съм ги виждала как си пребиват децата. Шамаросват си ги. Какво е това чувство да се страхувате за чуждите деца, когато сте изгубила своето? - То е - като родител. Може би всеки има такива притеснения за всяко едно дете, като види, че по този начин се държи родителя. Всеки един би осъдил постъпката на такива родители.

Бащата на Лора пък живее от конкурс до конкурс за деца, които пеят.

Илиян Николов, баща на Лора Николова: Това е нещото, което отделям в годината за Лора, защото тя беше, както всяко едно дете, имаше мечти. Тя знаеше и казваше, че и така е споделяла със съученици, че ще има един прекрасен живот. Както всички деца искат. Тя беше талантлива в дадена област, тя пееше.

Правя този конкурс за децата, да имат една изява. Нещо, което да е хубаво преживяване за тях. Един празник, който аз казвам, че този конкурс е един красив паметник за Лора. Време, в което ние напомняме, че сме загубили нещо, което е най-ценното в живота на възрастните, а именно техните деца.

И бащата на Лора и майката на Светослава казват, че 10 години по-късно нищо не се е променило и трагедията "Лим" може да се повтори.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Тривиално и банално. Няма организация в държавата, няма закони. Колко време стачкуват хората, кой им обърна внимание. Промени имаше за екскурзиите - Уж. Пак продължават да пътуват нощно време на екскурзиите. Пак децата са на топа на устата.

Днес Анелия казва, че за смъртта в Лим са виновни тези учители, които са били там - в автобуса и не са помогнали на децата да се спасят от ледената прегръдка на водата.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Кой е виновният?!? Кой е виновният?!? Никой не знае кой е виновен за самата екскурзия. Комплексна е вината на учители, на организатори, на фирмата превозвач. Но си намериха кой, обвиниха го и това е. Аз така виждам нещата. Винаги има някой, който отнася. Не е трябвало да я организират по тозr начин, трябваше да ни информират, че... останахме с впечатлението, че е детска екскурзията, но не е детска. Впоследствие разбрахме, че са и други и продължават да са така екскуризиите.

Илиян Николов, баща на Лора Николова: 10 години по-късно. За нас времето е спряло преди 10 години. А след 10 години - 10 години на наистина живот, който е лишен от смисъл. Живот, който е свързан с много емоции, които за съжаление не са положителни. Живот, който е ден за ден при нас.

Майката на Светослава има двама сина, единият на 19, а другият на 7 - роден три години след трагедията "Лим". И двамата искат да станат полицаи, като баща си.

Анелия Пантелеева, майка на Светослава Пантелеева: Надежда - надявам се за децата ми да им е по-добър живота. Да не им се случват на тях такива неща като на мен, да загубиш детето си.

Илиян Николов, баща на Лора Николова: По-скоро надежда, че рано или късно, дано е така, че ние пак ще бъдем заедно с хората, които сме загубили.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад